На 16 ноември 2017 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за концесиите. Законът отменя Закона за концесиите от 2006 г. и Закона за публично-частното партньорство от 2013 г. Законът за концесиите е обнародван в „Държавен вестник“ бр. 96 от 1 декември 2017 г. и влиза в сила на 1 януари 2018 г.
Две са основните форми на концесия, уредени със Закона за концесиите:
- Публично-частното партньорство, с което публичен орган възлага на икономически оператор изпълнение на строителство и/или управление и предоставяне на услуги, което е определено като концесия за строителство или концесия за услуги;
- Концесията за ползване на обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост
Концесиите за строителство и за услуги са дефинирани като публично-частно партньорство, при което икономически оператор (концесионер) изпълнява строителство или предоставя услуги по възлагане от публичен орган (концедент). Като възнаграждение за извършване на възложените строителство и/или услуги на концесионера се дава право да експлоатира строежа или да предоставя (експлоатира) услугите като поеме оперативния риск.
С концесия за ползване публичен орган предоставя възмездно на икономически оператор правото да извършва определена стопанска дейност с обект, който е публична държавна или публична общинска собственост, без да възлага изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги. При концесията за ползване концесионерът заплаща на концедента възнаграждение и поема задължение за изпълнение на инвестиционна програма, с която осигурява поддържането на обекта в експлоатационна годност.
Концесиите за строителство и концесиите за услуги, чиято стойност е по-голяма или равна на левовата равностойност на 5 225 000 евро са концесии с трансграничен интерес. Концесиите за строителство и концесиите за услуги под тази стойност и концесиите за ползване, са концесии без трансграничен интерес.
Извън приложното поле на Закона за концесиите остават концесиите за добив на подземни богатства и концесиите за добив на минерални води.
Разширен е обхватът на концесиите за строителство и на концесиите за услуги. Като концесия са определени и т. нар. „несамофинансиращи се“ договори, които бяха уредени със ЗПЧП като договори за публично-частно партньорство. При тези договори за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от потребители или от други лица, а когато се дължат такива плащания, не е предвидено концесионерът да ги получава. За да има интерес от изпълнението на такива договори Законът за концесиите допуска плащания към изпълнителя (концесионера) от страна на публичния орган (концедента), който е възложил концесията. Плащания от страна на концедента се допускат и когато се цели постигане на социално приемлива цена на услугите.
Според органа, който възлага концесиите, същите са държавни, общински или съвместни.
Запазено е понятието концедент. Концедентът извършва действията по възлагане на концесия (извършва подготвителните действия и организира провеждането на процедурата за определяне на концесионер), сключва концесионния договор и е страна по него. За разлика от отменения Закон за концесиите функциите на концедент са възложени пряко на министрите и на кметовете на общини, а досегашните концеденти – Министерският съвет, съответно – общинският съвет, само одобряват основните актове на концедентите, свързани с възлагането и изпълнението на концесии: за откриване и за прекратяване на процедура за определяне на концесионер, както и за изменение и за прекратяване на концесионен договор.
Законът за концесиите създава правила за стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите. Министерският съвет следва да одобри Национална стратегия Национална стратегия за развитие на концесиите и план за действие за държавните концесии. В съответствие със стратегията общинският съвети следва да одобри план за действие за общинските концесии за съответната община.
Максималният срок на концесия за строителство и на концесия за услуги е 35 години, а за концесия за ползване – 25 г. Специален закон може да определя по-кратък или по-дълъг максимален срок на концесии за определени обекти.
Основните етапи на възлагане на концесиите са подготвителни действия, провеждане на процедура за определяне на концесионер и сключване на концесионен договор.
Процедурите за определяне на концесионер за концесии с трансграничен интерес са открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.
При концесиите без трансграничен интерес е възприето определянето на концесионер се извършва само чрез открита процедура.
Законът за концесиите определя случаите, при които концесионните договори, включително сключените до влизането в сила на закона, може да се изменят и прекратяват.
За заварените договори са съобразени общите принципи на гражданското право, като тези договори се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия.
Разширява се публичността и прозрачността на възлагането и изпълнението на концесиите, както чрез въведените условия за провеждане на предвидените процедури, така и чрез създаване на нов Национален концесионен регистър (НКР). Новият регистър ще съдържа разширена по обхват и съдържание информация спрямо действащия НКР и ще има много по-големи функционални възможности. Цялата база данни ще се въвежда и поддържа в електронен вид, като ще се формира по електронен път чрез обмен на електронни документи. Освен това, НКР ще трябва да бъде изграден с функционални възможности, които ще го превърнат в аналитичен инструмент за подпомагане на стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите.
Намалява се административната тежест и се създават предпоставки за пълно преминаване към провеждане на процедури по електронен път, чрез предвиденото подаване на заявленията и офертите като електронни документи и обмяната на информация между концедентите и икономическите оператори по електронен път.
В резултат от прилагането на новия Закон за концесиите се очаква нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и в предоставянето на услуги. Очаква се както представителите на публичната власт, така и икономическите оператори да припознаят концесията като ефективно и ефикасно средство за създаване на публични ресурси, блага и услуги при високо качество и ползи, както за публичния и за частния сектор, така и за обществото като цяло.